ПОСЛАНИЕ
КЪМ ТИТ
Подобно на
двете Павлови послания до Тимотей, Тит се счита
за “пастирско послание” поради това, че набляга
върху грижата за църквата. По време на
написването му Тит е оставен от Павел на остров
Крит да надзирава работата на църквата там /1:5/.
Детайлите относно основаването на църквата в
Крит са бегли. Но много учени вярват, че тя е била
основана от критяните, които са присъствали в
Ерусалим в деня на Петдесятница /Деяния 2:11/.
Напълно сигурно е, че Павел няма връзка с
учредяването на църквата, макар неговото
посещение в Крит след първото му затваряне в Рим
несъмнено да допринася за нейното подсилване и
растеж /1:5/.
Остров Крит е разположен югоизточно от
Гърция, на границата между Егейско и Средиземно
море. Той е дълъг приблизително 150 мили и седем, до
трийсет мили широк. Покрит с планини и плодородни
долини, Крит е бил познат като “островът на сто
града”. Най-високата му планина, Ида, е била
известна като легендарното родно място на
гръцкия бог Зевс.
Тит е езичник по произход /Галат.2:3/ и
приема християнството чрез служенето на апостол
Павел /Тит 1:4/. По-късно той става близък приятел и
спътник на Павел и го придружава до Ерусалим по
времето на Апостолския Събор /Деяния 15:2;
Галат.2:1-3/. Тит е Павловият представител пред
коринтската църква и явно оказва ценна помощ при
разрешаването на проблемите там /2 Кор. 7:6,7; 8:6, 16/.
Той, заедно с още един спътник, е отговорен за
предаването на 2 Коринтяни на църквата в Коринт и
призовава коринтяните да се включат в събирането
на помощи за бедните в Ерусалим. Павел е напълно
убеден в надареността и водаческите способности
на Тит и го нарича “мой другар и съработник” /2
Кор. 8:23/. Явно Тит е силна личност и е доста умел в
областта на църковното управление и организация.
Изглежда, че три неща подтикват
апостола да напише това "Послание до Тит":
1. Състоянието на делото в Крит
2. Нуждата на Тит от наставление и
насърчение
3. Намерението на Зений и Аполос да
посетят остров Крит
Основната тема на посланието се намира
в 3:8: ”Вярно е това слово. И желая да настояваш
върху това, с цел ония, които са повярвали в Бога,
да се упражняват старателно в добри дела. Това е
добро и полезно за човеците.” |