1 и 2
ПОСЛАНИЕ НА ПЕТЪР
Апостол
Петър - авторът на двете послания, е една от
най-известните личности в Новия завет. Той е
наричан още и Симон, син на Иона /Йоан 1:42; 21:16/,
Симон Петър /2 Петрово 1:1 /и Кифа, име, което му е
дадено от Исус и означава “камък” или “скала.”
Петър и брат му Андрей са рибари на Галилейското
езеро и ловят риба заедно със Заведеевите синове
/Мат.4:18; Марка 1:16; Лука 5:3/. Петър е роден във
Витсаида /Йоан 1:44/, но по-късно се премества със
семейството си в Капернаум /Мат.8:14; Лука 4:38/.
По-всяка вероятност първоначално
Петър е ученик на Йоан Кръстител и е представен
на Исус от брат си Андрей. Исус веднага открива
потенциала, който се крие в него, и го избира за
един от дванадесетте /Мат.4:19; 10:2/. Неговите
ревност и дързост го препоръчват за водач още от
самото начало. Името му винаги оглавява списъка
на апостолите /Мат.10:2; Марка 3:16; Лука 6:14; Деяния 1:13/
и също така се появява на първо място между
тримата ученици от “вътрешното обкръжение”
/Мат.17:1; Марка 5:37; 9:2; 13:3; 14:33; Лука 8:51; 9:28/.
Обикновено Петър е ораторът на апостолската
група и пръв той изповядва Исус като Божия
Помазаник.
Въпреки, че Симон Петър е човек със
забележителни качества, той има и своите
недостатъци. Писанията сочат както неговите
постижения, така и неуспехите му. Несъмнено
отричането му от Христос по време на Исусовите
страдания е един от най-тъжните моменти в Новия
завет. Но след като се покайва, Петър става нов
човек. В деня на Петдесятница неговата проповед
спомага за обръщането на три хиляди души. Също
така той става силен водач в ранната църква.
Изобличава Ананий и Сапфира и чрез него се
отварят вратите за благословение на езичниците
/Деян.10/. По-късно неговото служене го отвежда в
Антиохия /Галат.2:11/, вероятно в Коринт /1 Кор.1:12/ и в
Рим , където, според както се вярва, е убит чрез
разпъване на кръст /67 г. Сл. Хр./. Според
преданията, в момента на своята смърт Петър се е
почувствал недостоен да умре по същия начин като
своя Господ и затова е помолил да бъде разпънат с
главата надолу.
Първото послание на Петър е написано
около 63 г. Сл. Хр. и е адресирано до “избраните
пришелци” /1:1/, които са пръснати из петте
провинции на Мала Азия - Понт, Галатия, Кападокия,
Азия и Витания. Много от църквите в тези области
са основани от Павел, но Петър също ги обикаля,
проповядвайки Евангелието. Вярващите там са
предимно езичници /1:14; 2:9, 10; 4:3, 4/ и по времето,
когато Петър им пише това послание, те са
подложени на голямо преследване. Думата
“страдание” /и някои синоними/ се среща около 16
пъти в посланието, което говори за положението, в
което се намират вярващите.
Целта на Първото послание на Петър е да
окуражи “избраните” (християни) да останат
твърди в изпитанията и да ги увери в пълнотата на
Божията благодат. Божията благодат е спомената
около осем пъти в 105 - те стиха на посланието /1:2, 10,
13; 3:7; 4:10; 5:5, 10,12/. Чудесната благодат, за която
Петър говори, може да бъде представена по следния
начин: Благодат за спасение /1:2/, Благодат за
страдание /1:13, 21/, Благодат за служене /4:10/ и
Благодат за твърдост /5:10/. Други ключови думи в
това послание са “надежда”, използвана четири
пъти /1:3, 13, 21; 3:15/ и “скъпоценен”, срещаща се шест
пъти /1:7; 1:19; 2:4, 6, 7; 3:4/. Подходящи стихове за
запаметяване са 1:23; 2:7, 9; 3:18; 5:7.
Докато в "1 Петрово" се набляга
най-вече на страданията, във "2 Петрово"
ударението пада върху лъжеучителите. При
изпращането на първото Петрово послание,
основните проблеми в църквата са отвън. Но само
след няколко години, когато Петър пише своето
второ Послание, проблемите са вече отвътре. Ето
защо, 1 Петрово е книга на утеха, а 2 Петрово - книга
на предупреждение.
Лъжеучителите, за които говори Петър,
може би са същите, които Йоан осъжда. Те
проповядват някаква форма на гностицизъм, като
отхвърлят божествеността на Христос /2:1/,
оспорват валидността и автентичността на
Писанията /1:16-21/и отричат идеята за Второто
идване на Христос /3:1-4/. Те са морално корумпирани,
себични и не зачитат авторитета на апостолите.
Петър строго осъжда тези лъжеучители и кара
църквата да се бори срещу техните фалшиви
доктрини, като държи чистата истина. Ключовият
стих във 2 Петрово е 3:18: ” Но растете в благодатта
и познаването на нашия Господ и Спасител Исус
Христос.”
Предполага се, че и двете Петрови
послания са написани в Рим, като първото е
занесено на църквите в Мала Азия от Силваний
/известен като Сила/. Но за преносителя на Второто
послание не се знае нищо. |