text-2.jpg (12865 bytes)

ЗА БИБЛЕЙСКИТЕ КНИГИ
    СТАР ЗАВЕТ
- Битие
- Изход
- Левит
- Числа
- Второзаконие
- Исус Навин
- Съдии
- Рут
- 1 Царе
- 2 Царе
- 3 Царе
- 4 Царе
- 1 Летописи
- 2 Летописи
- Ездра
- Неемия
- Естир
- Йов
- Псалми
- Притчи
- Еклисиаст
- Песен на песните
- Исая
- Еремия
- Плачът на Еремия
- Езекиил
- Даниил
- Осия
- Йоил
- Амос
- Авдий
- Йона
- Михей
- Наум
- Авакум
- Софония
- Агей
- Захария
- Малахия
    НОВ ЗАВЕТ
- Матей
- Марко
- Лука
- Йоан
- Деяния
- Яков
- 1 Петрово
- 2 Петрово
- 1 Йоаново
- 2 Йоаново
- 3 Йоаново
- Юда
- Римляни
- 1 Коринтяни
- 2 Коринтяни
- Галатяни
- Ефесяни
- Филипяни
- Колосяни
- 1 Солунци
- 2 Солунци
- 1 Тимотей
- 2 Тимотей
- Тит
- Филимон
- Евреи
- Откровение

1 и 2 ПОСЛАНИЕ НА ПЕТЪР

    Апостол Петър - авторът на двете послания, е една от най-известните личности в Новия завет. Той е наричан още и Симон, син на Иона /Йоан 1:42; 21:16/, Симон Петър /2 Петрово 1:1 /и Кифа, име, което му е дадено от Исус и означава “камък” или “скала.” Петър и брат му Андрей са рибари на Галилейското езеро и ловят риба заедно със Заведеевите синове /Мат.4:18; Марка 1:16; Лука 5:3/. Петър е роден във Витсаида /Йоан 1:44/, но по-късно се премества със семейството си в Капернаум /Мат.8:14; Лука 4:38/.
    По-всяка вероятност първоначално Петър е ученик на Йоан Кръстител и е представен на Исус от брат си Андрей. Исус веднага открива потенциала, който се крие в него, и го избира за един от дванадесетте /Мат.4:19; 10:2/. Неговите ревност и дързост го препоръчват за водач още от самото начало. Името му винаги оглавява списъка на апостолите /Мат.10:2; Марка 3:16; Лука 6:14; Деяния 1:13/ и също така се появява на първо място между тримата ученици от “вътрешното обкръжение” /Мат.17:1; Марка 5:37; 9:2; 13:3; 14:33; Лука 8:51; 9:28/. Обикновено Петър е ораторът на апостолската група и пръв той изповядва Исус като Божия Помазаник.
    Въпреки, че Симон Петър е човек със забележителни качества, той има и своите недостатъци. Писанията сочат както неговите постижения, така и неуспехите му. Несъмнено отричането му от Христос по време на Исусовите страдания е един от най-тъжните моменти в Новия завет. Но след като се покайва, Петър става нов човек. В деня на Петдесятница неговата проповед спомага за обръщането на три хиляди души. Също така той става силен водач в ранната църква. Изобличава Ананий и Сапфира и чрез него се отварят вратите за благословение на езичниците /Деян.10/. По-късно неговото служене го отвежда в Антиохия /Галат.2:11/, вероятно в Коринт /1 Кор.1:12/ и в Рим , където, според както се вярва, е убит чрез разпъване на кръст /67 г. Сл. Хр./. Според преданията, в момента на своята смърт Петър се е почувствал недостоен да умре по същия начин като своя Господ и затова е помолил да бъде разпънат с главата надолу.
    Първото послание на Петър е написано около 63 г. Сл. Хр. и е адресирано до “избраните пришелци” /1:1/, които са пръснати из петте провинции на Мала Азия - Понт, Галатия, Кападокия, Азия и Витания. Много от църквите в тези области са основани от Павел, но Петър също ги обикаля, проповядвайки Евангелието. Вярващите там са предимно езичници /1:14; 2:9, 10; 4:3, 4/ и по времето, когато Петър им пише това послание, те са подложени на голямо преследване. Думата “страдание” /и някои синоними/ се среща около 16 пъти в посланието, което говори за положението, в което се намират вярващите.
    Целта на Първото послание на Петър е да окуражи “избраните” (християни) да останат твърди в изпитанията и да ги увери в пълнотата на Божията благодат. Божията благодат е спомената около осем пъти в 105 - те стиха на посланието /1:2, 10, 13; 3:7; 4:10; 5:5, 10,12/. Чудесната благодат, за която Петър говори, може да бъде представена по следния начин: Благодат за спасение /1:2/, Благодат за страдание /1:13, 21/, Благодат за служене /4:10/ и Благодат за твърдост /5:10/. Други ключови думи в това послание са “надежда”, използвана четири пъти /1:3, 13, 21; 3:15/ и “скъпоценен”, срещаща се шест пъти /1:7; 1:19; 2:4, 6, 7; 3:4/. Подходящи стихове за запаметяване са 1:23; 2:7, 9; 3:18; 5:7.
    Докато в "1 Петрово" се набляга най-вече на страданията, във "2 Петрово" ударението пада върху лъжеучителите. При изпращането на първото Петрово послание, основните проблеми в църквата са отвън. Но само след няколко години, когато Петър пише своето второ Послание, проблемите са вече отвътре. Ето защо, 1 Петрово е книга на утеха, а 2 Петрово - книга на предупреждение.
    Лъжеучителите, за които говори Петър, може би са същите, които Йоан осъжда. Те проповядват някаква форма на гностицизъм, като отхвърлят божествеността на Христос /2:1/, оспорват валидността и автентичността на Писанията /1:16-21/и отричат идеята за Второто идване на Христос /3:1-4/. Те са морално корумпирани, себични и не зачитат авторитета на апостолите. Петър строго осъжда тези лъжеучители и кара църквата да се бори срещу техните фалшиви доктрини, като държи чистата истина. Ключовият стих във 2 Петрово е 3:18: ” Но растете в благодатта и познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос.”
    Предполага се, че и двете Петрови послания са написани в Рим, като първото е занесено на църквите в Мала Азия от Силваний   /известен като Сила/. Но за преносителя на Второто послание не се знае нищо.

БИБЛЕЙСКИ УЧЕНИЯ

Има ли Бог?
Библията
Вяра и религия
Бъдещето на света
Второто пришествие
Белези на последното време
Хилядагодишнината
Новият свят
Спасителният план
Най-важният въпрос
Божият закон
Оправдание чрез вяра
Почивният ден
Неделята в Библията
Кой промени закона?
Белегът на звяра
Състоянието на мъртвите
Ад, пъкъл и рай
Произходът на злото
Спиритизъм
Светилището
Изследователният съд
2300 денонощия
Вестта на трите ангела
Църквата
Дарът на пророчеството
Здравословен живот
Библейско кръщение
Причастието
Молитвата
Библейският пост
Християнски живот
Божието Триединство
Святият Дух
Еволюция или сътворение
Езици, ръкописи и канон на Библията