1 и 2
ПОСЛАНИЕ ДО ТИМОТЕЙ
Двете
Павлови послания до Тимотей и това до Тит често
са наричани “пастирски послания”, най-вече
защото съдържат принципи за пастирска грижа в
църквите и изисквания за служителите. Предполага
се, че тези книги са написани в периода между
първото и второто затваряне на Павел в Рим /между
63 и 67 г. Сл. Хр./. Най-вероятно, неговото I Послание
да Тимотей е написано през 64 или 65 г. Сл. Хр., а
второто - малко преди смъртта му през 67 г.
Тимотей е жител на Листра /Деяния 16:1/,
където веднъж Павел е бит с камъни и е помислен за
мъртъв. Майката на Тимотей е юдейка на име
Евникия, а баща му е грък, чието име не е известно.
Името на неговата баба е Лоида /2 Тим. 1:5/. Тимотей
приема християнството при служенето на апостол
Павел и между двамата се създава силна
привързаност. Павел често се обръща към младия
Тимотей като към свой роден син, като го нарича
“истинското ми чадо на вярата” /1 Тим.1:2 / и
“възлюбеното ми чадо” /2 Тим. 1:2/. Тимотей се
присъединява към Павел по време на неговото
Второ мисионерско пътуване и почти неотклонно
пътува с него в продължение на няколко години.
По-късно Тимотей е определен да отговаря за
делото в Ефес и в Азия. Това е твърде голяма
отговорност за такъв млад мъж и явно той се
чувства някак си стъписан от мащаба на своите
задължения.
Стеснителен и необщителен по природа и
в не твърде добро здраве /1 Тим. 5:23/, Тимотей
чувства нуждата от напътстващата ръка на
по-стария, по-мъдър и по-опитен апостол.
Ето защо, основната цел на Павловото
първо послание до Тимотей е да даде специфични
напътствия за пастируването и надзираването на
църквата. Ключовият стих гласи: ”Да знаеш как
трябва да се обхождат хората в Божия дом” /3:15/.
Павловите наставления са следните:
1. Доктринални наставления /1:3-20/
2. Наставления за поклонението /2:1-15/
3. Наставления към водачите /3:1-16/
4. Практически наставления /4:1 - 6:5/
5. Лични наставления /6:6-21/
Важни въпроси, на които е обърнато
внимание в посланието са Законът /1:7-11/, молитвата
/2:1-8/, външният вид и поведението на жените /2:9-15/,
изискванията за епископи или презвитери и за
дякони /3:1-13/, последните дни /4:1-3/, грижите за
вдовиците /5:3-16/ и използването на парите /6:6-19/.
Павловото второ послание до Тимотей е
много лично по характер и се счита за последното
писмено обръщение на апостола към Тимотей, към
църквата и към света. След като написва своето
първо послание до Тимотей, Павел е арестуван
отново в Гърция или в Азия и е върнат в Рим, този
път като престъпник. При първото му затваряне в
Рим той е бил обвинен за незначителни нарушения
на юдейския закон. Сега, заедно с хиляди други
християни, Павел е арестуван като враг на
римската държава.
При управлението на нечестивия и жаден
за кръв Нерон християните са били преследвани и
ловени като животни, несправедливо обвинявани,
посичани с меч или предавани на лъвовете.
Понякога са били намазвани със смола и са се
превръщали в горящи факли за Нероновата градина.
Сам и смразен от студа в затвора /4:10-12/,
мисионерът - ветеран усеща, че неговата смърт
наближава. Ето защо той увещава своя син във
вярата да “заяква в благодатта, която е в Христа
Исуса” /2:1/ и да бъде “добър войник Исус Христов”
/2:3/. Павловото последно свидетелство не е мрачно
и отчаяно, а по-скоро победно. Той заявява:
”Защото аз вече ставам принос, и времето на
отиването ми настава. Аз се подвизах в доброто
войнствуване, попрището свърших, вярата опазих”
/2 Тим. 4:6,7/. Скоро след това /според традицията/,
Павел е обезглавен на Остиянския път, западно от
Рим.
Второто послание до Тимотей включва не
само лични наставления към Тимотей и Павловото
последно свидетелство, но също така засяга
отстъпничеството през последните дни /3:1-9/,
вдъхновеността на Писанията /3:16/ и венецът на
правдата /4:8/, приготвен за всички, които обичат
явяването на Христос.
В двете Павлови послания до Тимотей,
използването на думата “верен” е от особена
значимост. Тази дума се среща поне на осем
различни места /1 Тим.1:12,15; 3:11; 4:9; 6:2; 2 Тим. 2:2, 11, 13/ и
навярно е думата, която най-добре характеризира
забележителното служене на великия човек Павел. |
