ПОСЛАНИЕ
КЪМ ФИЛИМОН
Лично писмо,
написано от апостол Павел по време на първото му
затваряне в Рим и отправено до един християнин,
живеещ в град Колос, чието име е поставено за
заглавие. Онисим бил изпратен да занесе писмото
на Филимон, заедно с Тихик, който пък носел
посланията до църквите в Колос и Ефес. /Кол.4:7-9,
Ефес.6:21,22/ Несъмнено и трите писма били написани в
Рим около 62 г.сл.Хр.
Онисим бил преди това роб на Филимон,
но избягал от своя господар като взел от него
пари и ценности /16,18/. Той тръгнал към Рим вероятно
с надеждата, че ще се загуби сред тълпата на
големия град. Докато бил там, Онисим срещнал
Павел и чрез него повярвал в Исус Христос. Павел
го посъветвал да се върне при своя господар и
написал писмо с явното намерение да осигури
благоприятно посрещане на завърналия се роб,
уверен, че Филимон ще приеме Онисим като
“възлюбен брат” /16/. Този малък бисер на
християнската любов и тактичност е уникален в
Свещеното Писание. Правото му на място в канона
може би се дължи на факта, че много живо отразява
промяната станала в един човек поради вярата му в
Христос и това, че робът и господарят са братя в
Христос. Писмото представлява молба до Филимон
да показва християнска доброта и милост към роба,
който го е ограбил. Посланието уверява
християните, че Бог разрешава възникналите
проблеми, когато човек вече е намерил пътя си към
Христос и посочва по какъв начин могат да бъдат
разрешени някои от тях.
След поздравите /1-3/, Павел възхвалява
Филимон за неговата християнска любов и вярност.
След това с голяма тактичност се обръща към него,
напомняйки му, че самият той му е длъжен заради
вярата в Христос. Апостолът приема като лична
отговорност всеки дълг на Онисим към Филимон. В
стихове 21 до 23 Павел изпраща лични поздрави на
някои живеещи в Колос и завършва с благословения. |
