МАЛАХИЯ
Малахия,
чието име означава “мой ангел” или “мой
посланик”, е последният от старозаветните
пророци. Неговите пророчества слагат край на
един 1000 - годишен период на пророчески изявления
/от Моисей до Малахия/, дадени от специални хора,
които са призовани и помазани да прогласяват
Божието послание към Израел. Понякога
заключителната книга в старозаветния канон е
наричана “печатът” на пророците. След Малахия, в
Израел не се издига пророчески глас за около 400
години.
Личната история на Малахия не е
известна. Но по всяка вероятност, той е
съвременник на Неемия /сравнете 2:8 с Неемия 13:15;
2:10-16 с Неемия 13:23; 3:7-12 с Неемия 13:10/. Малахия
пророкува приблизително сто години след
завръщането на пленените юдеи в тяхната родина.
По това време, град Ерусалим и Вторият храм
/Зоровавеловият /вече са построени, но началният
ентусиазъм на хората е спаднал. След един
съживителен период по времето на Неемия
/Неем.10:28-39/, народът и свещениците отново
забравят Бога и изпадат в механично спазване на
закона. Като усеща нарастващото отстъпничество,
пророк Малахия прави призив за покаяние и
предупреждава непокорните и бунтуващите се.
Пророчеството на Малахия се състои от
три глави и може да бъде подразделено по следния
начин:
Глава 1 - Божията любов към Израел
Глава 2 - Божиите оплаквания срещу
Израел
Глава 3 - Божието осъждение над хората
Малахия представя Божията любов към
Израел в първата глава. Но същевременно пророкът
напомня на хората, че те не са се посветили
истински на Бога /1:1-5/. Във втора глава Малахия
обвинява за духовното състояние на народа главно
свещениците, които са омърсили Божия олтар и са
принасяли недостойни жертви /1:6 - 2:4/. Той ги
обвинява, че не са наставлявали правилно хората
относно Божия закон, като по този начин са
причинили спъването на мнозина /2:5-9/. Също така
Малахия упреква мъжете, че са се развеждали с
жените си и са се женели за жени от езическите
народи - нещо, забранено от Моисеевия закон /Изх.
34:13-16 и Второзак. 7:3/. Неизпълнението на този закон
е един от основните фактори за навлизането на
идолопоклонството в Израел. Пророкът вижда тази
практика като нова заплаха за истинското
поклонение пред Йехова. Малахия е известен и с
това, че поставя силно ударение върху даването на
десятък:
“Ще краде ли човек Бога? Вие обаче ме
крадете. Обаче думате: В какво те крадем? В
десятъците и в приносите. Вие сте наистина
проклети, защото вие, да! целия тоя народ, ме
крадете. Донесете всичките десятъци във
влагалището, за да има храна в дома ми, и опитайте
ме сега в това, казва Господ на Силите, дали не ще
ви разкрия небесните отвори та излея
благословение върху вас тъй щото да не стига
място за него” /3:8-10/.
Третата глава от "Малахия" се
занимава с Божието осъждение, което пророкът
вижда във връзка със събитията от последното
време. Особено внимание е обърнато на “Господния
ден”, за който Малахия говори около шест пъти в
своето пророчество /1:11; 3:2, 17; 4:1, 3, 5/. И така,
Старият завет завършва с обещание за идването на
Месия и на Господния ден.
Стилът на "Малахия" е уникален и е
изграден на основата “въпрос - отговор.” В
своята книга той задава поне двадесет и три
въпроса, следвани от отговори. Изразът “казва
Господ на Силите” се среща двадесет пъти в
Малахиевото кратко пророчество от петдесет и пет
стиха. |
