ПЕСЕН
НА ПЕСНИТЕ
"Песен на
песните" е песен на нежна и всеотдайна любов,
възпяваща красотата и радостите на брачната
любов. Често тази книга е била критикувана заради
интимните сцени, които описва. Но разгледана в
правилния контекст, тя става приемлива, що се
отнася до обичаите на обществото по онова време и
по отношение на утвърждаващата й роля за
правилното място на физическата любов в рамките
на семейството.
От историческа гледна точка, "Песен
на песните" разкрива ухажването и брака на
великия цар Соломон с една смирена, но красива
слугиня, чийто всекидневни песни съпътстват
обработването на семейното лозе. Тази загоряла
от слънцето селска девойка е представена само
като Сунамка /жителка на Сулам или Сунам/. Но
нейната мечта изведнъж се превръща в реалност,
когато не някой принц, но самият цар я ухажва и
спечелва ръката й в женитба.
Песента се развива с живо описание на
царевата любов към неговата млада съпруга и на
нейната ответна любов към него. С помощта на
много метафори и на ориенталската образност,
представяща цъфтящо пролетно време, тази
завладяваща песен ни разкрива красотата на
тяхната споделена любов. “Любовта е силна като
смъртта . . . Много води не могат угаси любовта,
нито реките могат я потопи; ако би дал някой
целият имот на дома си за любовта, съвсем биха го
презрели” /8:6, 7/.
Любовта, описана в "Песен на
песните" е силна, прескача всяка бариера; тя е
търпелива и не може да бъде купена на никаква
цена. Това ни напомня за чудната класика на
апостол Павел върху същия предмет. Апостолът
заявява:”Любовта никога не отпада” /Вж. 1 Кор.13:8/.
Някои тълкувачи виждат в любовта на
земния цар към по-ниско поставената слугиня
преобраз на Божията любов към Неговия избран
народ. Явно юдеите са съгласни с тази
интерпретация, защото в Талмуда /колекция от
юдейски граждански и религиозни закони/
”възлюбеният” е представен като Бога, а
“възлюбената” представлява народа Израел.
"Песен на песните" е била често четена по
време на празника Пасха като възпоменание на
огромната любов на Йехова към Израел.
Сравняването на Христос с младоженеца,
а Неговата църква - с невястата е подобна красива
аналогия в Новия завет /Ефес. 5:22 -32/.
Заглавието “Песен на песните” /1:1/
показва, че Соломон е считал тази творба за
най-хубавата измежду 1005 - те песни /3 Царе 4:32/,
които той е написал. Тя говори много за личността,
характера и интересите на писателя и по всяка
вероятност отразява единствения чист романс,
преживян някога от него. Според всякакви
стандарти, "Песен на песните" трябва да бъде
призната за блестящо произведение. |
