ЕЗДРА
Тази
книга носи името на главния герой и макар
неговото авторство да не е специално отбелязано,
мнозина смятат, че той е авторът. Първоначално
книгите Ездра, Неемия и Летописи съставляват
една цяла книга.
Ездра разкрива изпълнението на
Божието обещание за възвръщане на израилтяните в
тяхната земя след седемдесет годишния период на
плен във Вавилон./Еремия 25:11/ Персийският цар Кир
покорява Вавилонската империя през 539 г. пр. Хр.
Една година след това, той издава декрет, с който
разрешава на юдеите да се завърнат в земята си. В
Ездра 1:1 се отбелязва, че “Господ подбужда духа
на Персийския цар,” като го подтиква да вземе
това решение.
Книгата Ездра може да се раздели на две
части, тъй като в нея се описват две различни
групи пленници, които се завръщат от Палестина -
първата група - водена от Зоровавел /глави 1-6/, а
втората - под ръководството на Ездра, почти 80
години по-късно /глави 7-10/.
От разрушаването на Ерусалим до
завръщането на първата група пленници под
водителството на Зоровавел и свещеника Исус,
минават около 50 години. Хората са около 50 000. След
завръщането им в Ерусалим, тяхната първостепенна
цел е да възобновят поклонението пред Йехова,
като издигнат олтар за ежедневните жертви.
Следват усилени действия за препострояване на
Храма, разрушен преди това от армията на
Навуходоносор. Полагането на храмовите основи е
отпразнувано с тръбно възклицание, звънене на
кимвали и псалмопеене.
За по-младото поколение това е време на
възрадване, но у по-старите, които са видели
превъзходния блясък на Соломоновия храм,
ставащото поражда тъжни спомени и ридание /Ездра
3:12,13/.
“Вторият храм” /или така нареченият
Зоровавелов храм/ е довършен след около 20 години.
Работата е забавена от някои враждебно настроени
самаряни и други врагове, които убеждават царя на
Персия /по онова време Артаксеркс/, че
завършването на Храма може да предизвика бунт в
Ерусалим и в Юдея.
Петдесет години след завършването на
Храма, книжникът Ездра получава разрешение от
Артаксеркс, или Асуир, да поведе втора група от
пленници към Ерусалим. Техният брой е около 1500
мъже заедно със семействата им. Пътуването до
Ерусалим е тежко и опасно и продължава четири
месеца. Преди тръгването, Ездра обявява пост за
успеха на това начинание. Той е абсолютно уверен,
че Бог е с него. Дори дотолкова е успял да убеди
персийския цар за Божието действие в защита на
тяхната мисия, че не посмява да поиска въоръжен
ескорт /Ездра 8:22/. При пристигането си в Ерусалим,
Ездра е разочарован, като вижда, че нацията е
забравила Божия закон, сключила е брачни съюзи с
езичниците и е приела техните грешни ритуали и
обичаи. Ездра предприема религиозни реформи,
като налага план за отделяне от тези, които са се
оженили за чужденки. /Ездра 10/. Неговата дълбока
загриженост за национално покаяние и за
завръщане към поклонение пред Йехова, е изразена
в молитвата му: ”Боже мой, срамувам се и червя се
да повдигна лицето си към Тебе, Боже мой; защото
нашите беззакония превишиха главите ни, и
престъпленията ни порастнаха до небесата”.
/Ездра 9:6/
Управлението на Ездра предизвиква
искрена реакция от страна на народа и довежда до
духовно съживление по цял Израел. |