ЧЕТВЪРТА
КНИГА НА ЦАРЕТЕ
След
смъртта на Соломон и възцаряването на неговия
син Ровоам, един мъж на име Еровоам, представител
на голяма група хора, моли за облекчаване от
тежките данъци, наложени на народа от Соломон.
Ровоам не постъпва мъдро, като отхвърля тази
молба. В резултат, десетте северни племена се
разбунтуват и основават царството Израел.Те
избират за свой цар Еровоам, който веднага
довежда хората до идолопоклонство чрез златните
телета във Ветил и Дан. Повече от двадесет пъти в
Светите писания за него се говори: ”Еровоам . . .
Наватовия син, който направи Израел да греши.”
През 250 - годишната история на Израел управляват
деветнадесет царе, но картината си остава все
същата. Нито един от тях не е праведен - всички те
“вършат зло пред Господа.”
Като забравя Бога на своите деди и
отхвърля посланията на пророците, Израел
предизвиква тежката ръка на Божието наказание да
се стовари върху него. През 721 г. Пр. Хр жестоки и
безмилостни асирийци нападат Израел от север ,
побеждават го и отвеждат голяма част от народа в
робство. Чрез това масово депортиране, десетте
племена изчезват от историята и нацията Израел
не съществува повече.
Южното царство Юда просъществува 150
години по-дълго от Израелското царство. Над Юда
също царуват деветнадесет царе - всички от
родословието на Давид. Въпреки
идолопоклонството на Юда, в нейната история има
моменти на духовно съживление; начело застават
ревностни царе, които правят опити да върнат
народа обратно към Бога. Между тия добри царе на
Юда са Аса, Йосафат, Йоас, Азарий, Езекия и Йосия.
Като че ли Езекия е описан като най-верния цар от
всички тях. Той е представен като мъж на твърда
вяра и искрена молитва. Несъмнено, поради
неговото застъпничество пред Бога, Юда не е
покорена от Асирия по времето, когато Северното
царство Израел е завладяно /4 Царе 19/.
Въпреки това, Юда има същата съдба като
Израел поради същите причини./Вж. 2 Лет. 36:14-21/ При
царуването на Седекия /586 г. пр. Хр./, Вавилон
превзема Юда, разрушава Храма, разграбва
ценностите и отвежда избрани млади хора в
робство. Опустошаването на Ерусалим и ужасът на
хората при смазващите удари на вавилонската
армия представлява една от най-жалките картини в
историята.
Тази нация ще се издигне отново едва
след седемдесет години, когато ще се изпълни
Божието пророческо слово.
Навярно най-изявената личност в "4
Царе" е Елисей. Той се издига като планински
връх над мъглата от грях и идолопоклонство през
този период. Елисей е последовател и продължител
на делото на Илия. Започва своето служене, когато
Илия хвърля наметалото си върху него докато той
оре бащината си нива.
Познат като “мъжа с двойна мяра,”
Елисей извършва двойно повече чудеса от Илия.
По-голямата част от тях са стимулирани от човешка
любов и напомнят чудесата, извършени от Исус.
Елисей изцелява водите на извора при Ерихон;
предсказва успеха на похода срещу моавците;
умножава маслото на вдовицата; предсказва
раждането на син на бездетната сунамка и след
това възкресява момчето, когато то умира от
слънчев удар; обезвредява отровната храна в съда;
прави така, че взетата на заем брадва да изплува
на повърхността на водата. |
