ПОСЛАНИЕ
КЪМ ЕВРЕИТЕ
Посланието
е предназначено за християните от еврейски
произход. То съдържа призив към тях да престанат
да разчитат на ритуалите и церемониите на
юдаизма и да приемат Христос за един всеобщ
Спасител.
В самото послание няма никакво явно
доказателство за това кой е неговият автор.
Познанията на автора върху еврейската история,
дълбокото му уважение към такива герои на вярата
като Авраам, Мойсей, Аарон, както и добрата му
осведоменост по въпросите на свещеническата
служба и ритуалната система, показват че той е
бил благочестив образован евреин. Някои
предполагат, че това е Павел, други пък са в полза
на Варнава, Аполос, Лука или Климент Римски.
Въпреки всичко, сред изследователите на Библията
надделява мнението, че Павел е най-вероятният
автор на посланието.
Боговдъхновеният автор разяснява
истинското значение на старозаветната жертвена
система за Спасителния план и обяснява как тя
бива прекратена с великата Христова жертва на
кръста и обявяването на Христос за
Първосвещеник. “Затова и може съвършено да
спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него,
понеже всякога живее да ходатайствува за тях”
/7:25/. Посланието съдържа призив не само към
еврейските християни от първи век, но и към
всички хора от всички времена, да насочат погледа
си към небето и изцяло да приемат благодатта,
дадена им чрез съвършената и вечна служба на
нашия Господ /1:1-4, 2:14-17, 3:1, 4:14,15, 6:20, 7:26,27, 8:1,2, 9:11-14,
24-28, 10:19-22/.
Главна тема в Посланието към евреите е
Христовата служба след възнесението Му. Христос
е показан като Божий говорител към църквата /1:1,2/.
Той е по-висш от ангелите /1:4/, от Авраам /7:2,4,17/ и от
Мойсей /13:3/. Като вечен свещеник според
Мелхиседековия чин Христос превъзхожда
Аароновото и левитското свещенство /7:9-11/. Кръвта
на Спасителя е далеч по-важна от кръвта на телци и
на козли /9:12-15/. Фактически, сама по себе си
ритуалната система нищо не ни ползва /7:19, 9:9, 10:1/ и
дори в миналите векове евреите са се спасявали
чрез вяра в обещания Месия, който предстои да
дойде и в Неговата служба /гл.11/.
Авторът заявява, че Христос е равен с
Отца /гл.1/ и обяснява каква е целта на Неговата
мисия на земята /гл.2/. В глави 3 и 4 той разглежда
еврейската история, за да покаже, че въпреки
Божията милост и ръководство еврейският народ не
е влязъл в предназначената за него почивка и че
след като нацията не е влязла в тази почивка,
искрените по сърце могат да сторят това ако
дойдат смирено пред престола на благодатта. В
глави 5 до 8 е разкрита темата за превъзходството
на Христовата служба над Аароновата и то до
такава степен, че старата служба е станала
излишна. В гл.9:1 до 10:23 авторът разкрива характера
на Христовата дейност и я обяснява посредством
службата в Старозаветното светилище, която е
само сянката. Той завършва тази част като набляга
на значението на Христовата жертва. Следват
съвети за практическо приложение в живота и
вярата на християнина на вече изложените
принципи. Християните трябва да бъдат така верни,
както великите герои на вярата от миналите
векове са били верни на своето време /11:1 до 12:2/.
Въпреки изпитанията, гоненията и
превратностите на живота вярващите трябва да
живеят достойно за високото си призвание /12:3 до
13:7/. Посланието завършва с благословение и лични
поздрави /13:18-25/. |