ПЛАЧЪТ
НА ЕРЕМИЯ
Книгата
"Плачът на Еремия" е Еремиевият погребален
химн за разрушението на Ерусалим от вавилонската
армия през 586 г. Пр. Хр. Без съмнение, това е
най-тъжната книга в Библията. Тя е
характеризирана като “химн на скръб, където
всяка буква е съпроводена от сълза, а всяка дума -
от плача на едно разбито сърце”.
Като гледа развалините на някога
гордия град, Еремия е обзет от неутешима скръб и
написва няколко поеми, които съставляват книгата
"Плачът на Еремия".
Най-вероятно книгата е написана през
краткия интервал между изгарянето на Ерусалим и
откарването на Еремия в Египет /Ерем. 43:8, 9/. С все
още пресни спомени за събитията и потресен от
неизговоримите ужаси при вавилонското
нахлуване, Еремия излива по образен начин
болката на душата си. Той не пропуска никакви
детайли при описанието на ужасните безчинства,
съпътстващи нападението от вавилонците -
изнасилването на юдейските жени /5:11/, писъците на
гладни деца /2:11, 12, 19; 4:4/, майките, които варят и
изяждат собствените си бебета /2:20; 4:10/, избиването
на мъже и жени от безмилостните завоеватели /2:21/,
бездомниците, спящи по улиците /2:21/ и
екзекутирането на водачите /5:12/.
Наистина е било ужасно да бъдеш
свидетел на избиването на една нация и да гледаш
безпомощно как приятели и роднини, оковани във
вериги като животни, биват откарвани в плен, като
знаеш, че никога повече не ще видиш техните лица.
Еремия продължава писанието си, като
обяснява, че греховете на хората са причинили
всички тези неща /1:5, 8, 9, 14, 18, 20, 22/. Семената на бунт
против Бога и против Неговия закон най-после са
дали своя плод - ударът от Вавилон фактически е
наказание от Бога. Тук, както на всички други
места в Библията, е подчертано, че заплатата на
греха е смърт.
Насърчаващо е обаче, че посред тъмната
трагедия и нещастие винаги има надежда.
Плачещият пророк успява да погледне над
мизерията на заобикалящите го обстоятелства, за
да види чудесната Божия благодат. Плачът на
Еремия 3:21-24 е псалом със сияйна красота . . . роза
между тръните . . . изключително рядък бисер . . .
истински лъч от кръста:
“Обаче това си наумявам, поради което
имам и надежда: Че по милост Господня ние се не
довършихме, понеже не чезнат щедростите Му. Те се
подновяват всяка заран; голяма е Твоята верност.
Господ е дял мой, казва душата ми; за това, ще се
надявам на Него.”
Заключителната глава на "Плачът на
Еремия" е чудесна молитва за прощение и
възстановяване на еврейската нация. Най-накрая
авторът навива своето писание и си отдъхва със
спокойното уверение, че Бог не е престанал да
контролира всичко и че на Своето време и по Своя
начин, Той ще изпълни обещанията към избрания Си
народ. |
