1 и 2
ПОСЛАНИЕ КЪМ СОЛУНЦИТЕ
Счита се, че
двете Павлови послания към солунците са измежду
най-ранните му писания. Навярно те са били
написани през 51 или в началото на 52 г. Сл. Хр.
Град Солун е бил разположен на Егейско
море, близо до планината Олимп, за която често се
твърди, че е била дом на гръцките богове. По
Павлово време Солун е бил водещ град и успяващ
търговски център в Македония, подобно на Ефес и
Коринт.
Църквата в Солун е основана от Павел и
неговите спътници Сила и Тимотей при Второто
мисионерско пътуване /Деяния 17:1-14/. След като
напускат Филипи, където при жестоко преследване
е основана първата европейска църка, Павел и
сподвижниците му отпътуват за Солун. Приемът там
е малко по-добър от този във Филипи. Павловото
присъствие в града скоро предизвиква голямо
вълнение и неговите противници го обвиняват, че е
“изопачил света” /Деяния 17:6/. Както в повечето
случаи сънародниците на Павел - юдеите - са
най-големите му врагове. Поради размирица и
нападение на Ясоновата къща, където Павел е
отседнал, той напуска града, след като е стоял
само три или четири седмици /Деяния 17:2/. Макар
служението му в Солун да е кратко, то е
плодотворно. Деяния 17:4 показва, че голямо
множество от набожни гърци са повярвали
/включително и не малък брой от по-първите жени/,
като по този начин се образува ядрото на една
силна църква в града. От Солун, Павел и тези, които
го придружават отиват в Берия и след това - в
Атина. След като пристигат в Атина, Павел изпраща
Тимотей обратно в Солун /3:1, 2, 5/, за да насърчи
вярващите и да събере сведения за състоянието на
църквата. Тимотей се среща отново с Павел в
Коринт, където са написани двете послания към
солунците.
Основна тема и на двете послания е
второто идване на Христос, като Павел споменава
това около двадесет пъти /1:10; 2:19; 3:13; 4:16-18; 5:23/. Явно
някои от солунците са разбрали неправилно
Павловото учение за Второто идване на Христос.
Вярвайки,че Той ще се завърне незабавно, някои
престават да работят /1 Сол. 2:9; 4:11; 2 Сол.3:8, 10-12/, а
други се държат непристойно /1 Сол.5:14; 2 Сол.3:6, 7, 11/.
Трети са объркани и се безпокоят за съдбата на
тези, които умират преди Второто идване на
Христос /1 Сол.4:13, 18/. Павел пише своите послания,
за да сложи край на страховете на хората и да
коригира появилите се грешки. Очевидно Павловото
първо послание не е било достатъчно за
разрешаване на проблемите. Ето защо няколко
месеца по-късно, се налага написването на второ
послание. Павел не пропуска да изтъкне, че
Христовото идване ще бъде предшествано от
издигането на “човекът на греха” и “синът на
погибелта” и ще бъде съпътствано от съд над
нечестивите /2 Сол. 1:7-10; 2:1-12/.
Освен че набляга върху Второто идване
на Христос, Павел също така използва своите
послания към солунците като повод да защити себе
си от неоснователните твърдения, че делото му е
мотивирано от желание за печалба /1 Сол.2:9, 10/ и да
насърчи църквата да остане твърда при огъня на
преследването /1 Сол. 2:17 - 3:10/.
Тези послания са много топли и лични и
отразяват дълбоката привързаност на апостола
към солунските християни. Неговата специална
връзка с тях е представена в 1 Солунци 2:19, 20,
където той ги описва като своя надежда, радост,
венец на радост и слава. |
