АВАКУМ
Пророк
Авакум е съвременник на Софония и Еремия -
пророци, които предричат вавилонското нашествие
и разрушаването на Ерусалим. Авакум пророкува
малко преди Навуходоносор да нападне Юда през 605
г. Пр. Хр., вземайки Даниил и неговите приятели
като пленници във Вавилон. Положението в Юда по
това време е доста нестабилно. Цар Йосия е заклан
през 609 г. Пр. Хр. от Фараон Нехо по време на
неговия поход към Палестина за среща с
вавилонците. След смъртта на Йосия, юдеите
издигат за цар Йоахаз - син на Йосия, но след три
месеца той е свален от Нехо, който поставя на
неговото място брат му Елиаким /или Йоаким/. Той е
нечестив и слаб цар, когото пророк Еремия смъмря,
казвайки: ”А твоите очи и твоето сърце не са в
друго освен в нечестивата си печалба, и в
проливане невинна кръв, и в извършване насилство
и угнетение” /Ерем.22:7/.
За произхода на пророк Авакум не се
знае почти нищо, освен, че името му на еврейски
означава “прегръщам” - точно описание на
неговото посвещение към Бога. При разглеждането
на книгата на пророк Авакум ще забележим четири
неща за автора:
1. Той е човек с проблеми
2.Той е човек на молитвата
3. Той е човек на вяра
4. Той е човек на хвалението
Проблемите на Авакум се въртят
най-вече около два обезпокояващи въпроса.
Първият е: Защо Бог позволява нечестивите дела в
Юда да продължават? /1:2-4/. Божият отговор на това е,
че много скоро вавилонците ще изковат меч на
осъждение против Юда /1:5-11/. Този отговор обаче още
повече обърква пророка и повдига втори въпрос:
Защо Бог ще използва един нечестив народ, за да
накаже Юда? /1:12 - 2:1/ Бог отговаря, че вавилонците
не ще останат ненаказани и на определеното време
ще си получат заслуженото.
Едно прекрасно качество у пророк
Авакум е, че той е човек на молитвата. Заобиколен
от насилието, неправдата, подтисничеството и
нечестието на времето, в което живее, той
прехвърля товара си на Бога в молитва. По този
начин, пророкът демонстрира своето доверие в
силата на Бога - че само Той може да помогне в това
време на огромна нужда.
Посланието на пророк Авакум също така
показва, че той е човек с огромна вяра. Фактически
същността на Божия отговор към Авакум през този
период на въпроси и объркване се съдържа в Авакум
2:4: ”А праведният ще живее чрез вярата си.” Този
пасаж е цитиран на няколко пъти в Новия завет -
Римл.1:17; Галат.3:11; Евр.10:38. Докато изследва
Писанията, Мартин Лутер открива същата велика
истина, върху която се основава цялата
Протестантска реформация.
Авакум е човек и на хвалението. Третата
част от неговото пророчество представлява един
прекрасен псалом на хвалеие към Бога. Интересно е
да забележим градацията в пророчеството на
Авакум, което започва с неговите проблеми и
достига до хваление. Това е един изключителен
пример за християните - какво могат да правят те
по време на нужда и криза. Съвсем малко са
пасажите от Божието слово, които надминават
Авакумовата песен на възвеличаване и хваление.
Тя се извисява като голямо музикално кресчендо,
превъзнасяйки царствеността и величието на Бога.
Завършва с триумфиращите думи: ”Пак аз ще се
веселя в Господа, ще се радвам в Бога на
спасението си. Иеова Бог е силата ми; Той прави
нозете ми като нозете на елените, и ще ме направи
да ходя по височините” /3:18, 19/. |
