ЕВАНГЕЛИЕ
ОТ ЙОАН
Авторството на четвъртото евангелие се приписва
на апостол Йоан. Датата на написване не е точно
определена, но се предполага,че това става към
края на първото столетие /85-90 г. Сл. Хр./. Вероятно
евангелието е написано в Ефес, където апостол
Йоан живее през късните години на своя живот.
Йоан е син на Заведей и Соломия /Мат.4:21;
Мат. 27:56; Марка 15:40/ и по-младият брат на Яков, който
също става Христов апостол и страда като мъченик
по времето на Ирод Антипа I /Деяния 12:1-2/.
Семейството упражнява успешна риболовна дейност
на Галилейското езеро. Това се потвърждава от
факта, че те имат собствена лодка и наети
работници, които да им помагат /Марка 1:16-20/.
Изглежда, че Йоан е един от двамата
първи последователи на Исус /заедно с Андрей/
след започването на Неговото открито служене
/Йоан 1:35-40/. Заедно с по-големия си брат, Йоан е бил
ученик на Йоан Кръстител преди да срещне Исус
/Йоан 1:35-40/. След като чува Йоан Кръстител да
прогласява Христос за “Агнеца Божий,” Който
отнема греховете на света, Йоан се превръща в
ревностен последовател на Господа. Той притежава
редки качества и ръководни способности, в
следствие на което става един от тримата
“приближени ученици” на Исус. Йоан е един от
тримата апостоли, които Христос избира да бъдат с
Него при възкресението на Яировата дъщеря /Марка
5:37; Лука 8:51/, при Преображението /Мат.17:1; Марка 9:2;
Лука 9:28/ и при молитвата в Градината /Мат. 26:37;
Марка 14:33/. На последната вечеря Йоан седи до Исус
на трапезата /Йоан 13:23/. Също така той следва
Господа от Гетсимания до първосвещеника и оттам
до Разпятието. Когато е на кръста, Исус поверява
Своята майка, Мария, на любящите грижи на Йоан -
отговорност, която той приема без колебание /Йоан
18:15; 19:27/. Йоан е споменат пет пъти като ученика,
“когото Исус обича” /Йоан 13:23; 19:26; 20:2; 21:7,20/.
Интересна светлина върху личността на
Йоан хвърля прозвището, което Исус дава на него и
на брат му Яков - Воанергес, значещо “синове на
гръм” /Марка 3:17/. Очевидно това име издава
тяхната ревност, темпераментност и избухлив нрав
/Лука 4:49; 9:52-56; Мат.20:20-24/.
След Петдесятница, Йоан придружава
Петър на няколко пъти /Деяния 3:1; 4:19; 8:14/. Той е в
Ерусалим, когато Павел посещава града след
Първото си мисионерско пътуване /Деяния 15:6;
Галат.2:9/. Служенето на Йоан е продължително и
плодотворно; несъмнено той е последният оцелял
апостол. Освен че написва евангелието, Йоан е
автор и на четири други новозаветни книги - "1, 2
и 3 Йоан" и "Откровение" - книга, която
създава по време на своето заточение на остров
Патмос.
В целия Нов завет, Йоановото евангелие
е едно от най-забележителните свидетелства за
божествеността на Христос. В тази връзка, Йоан
изброява седем свидетеля, седем чудеса и седем
“Аз съм.” Седемте свидетеля, които потвърждават
и прогласяват божествеността на Христос са: Йоан
Кръстител /1:34/, Натаниил /1:49/, Симон Петър /6:69/,
Марта /11:27/, Тома /20:28/, апостол Йоан /20:31/и самият
Христос /10:36/. Седемте чудеса /или знамения/ са
следните: превръщането на водата във вино в Кана
Галилейска /2:1-11/, изцелението на сина на царския
чиновник /4:46-57/, изцелението на паралитика /5:1-18/,
нахранването на множеството /6:6-13/, ходенето по
водата /6:16-21/, възвръщането на зрението на слепия
/9:1-7/и възкресението на Лазар /11:1-45/. Седемте “Аз
съм” са: “Аз съм хлябът на живота” /6:35/; “Аз съм
светлината на света” /8:12/; “Преди да се е родил
Авраам, Аз съм” /8:58/; “Аз съм добрият пастир”
/10:11/; “Аз съм възкресението и живота” /11:25/; “Аз
съм пътят, и истината, и живота” /14:6/; “Аз съм
истинската лоза” /15:1/.
Ясно е, че Йоан пише това евангелие
като допълнение към останалите три евангелия.
Тъй като то е последното от тях, Йоан може да
отбележи богати и важни факти, които другите
евангелисти са пропуснали - като разговора на
Христос с Никодим, разговора Му със самарянката
при кладенеца и чудото в Кана Галилейска.
Благодарение на Йоан знаем за Исусовото поучение
за Утешителя /Святия Дух/, за обиталищата в дома
на Отец и за красивата молитва на Исус за
Неговите ученици.
В своето евангелие Йоан описва
най-много двадесет дни от Господнето служение. Но
красотата и богатството, с които той представя
всяка случка, са истинско благословение за тези,
които споделят общението му с Божия Син.
Матей открива Христос на юдеите, Марко
Го открива на римляните, Лука - на гърците, но Йоан
пише за хората по цялата земя. Неговото евангелие
е наречено “универсално евангелие.” Дори ако от
цялата Библия ни останеше само тази книга, тя би
била достатъчна за довеждането на целия свят до
покаяние. Това е книга с изключителна стойност,
изключителна красота и изключително
благословение. |
