ПОСЛАНИЕ
НА ЯКОВ
Седемте
послания на Яков, Петър, Йоан и Юда образуват една
друга група новозаветни писания, наречени “общи
послания.” В ранната църква са ги наричали
“католически” или “универсални” послания,
защото те /за разлика от Павловите послания/
нямат точно определен адресат.
В известен смисъл авторството на тази
книга е подложено на съмнение, тъй като в Новия
завет не по-малко от четирима души носят името
Яков: Яков - Заведеевият син /Мат.4:21/, Яков -
Алфеевият син, наречен “малък” /Мат.10:3; Марка
15:40/, Яков - братът на апостол Юда - не Искариотски
/Лука 6:16/ и Господният брат /Мат.13:55; Галат.1:19/.
Тъй като Яков - Заведеевият син е убит
от Ирод Агрипа I /44 г. Сл. Хр./ и другите двама мъже
са изключени като възможни автори, авторството
на това Послание се приписва на Яков - брата на
Исус. Всъщност Яков е само полубрат на Исус, тъй
като те имат една и съща майка, но не и един и същ
баща. /Мат.13:55; Марка 6:3/. В началото, в продължение
на няколко години, той е невярващ /Йоан 7:5, 10/, но
личното явяване на Христос след възкресението
става повратен момент в неговия живот /1 Кор.15:7/.
Също така, Яков е в Горницата в деня на
Петдесятница, скоро след което заема важно място
в живота и в структурата на църквата. Още от
самото начало той е определен за водач на
църквата в Ерусалим. Това, че Яков е водеща фигура
става ясно от думите на Петър след
освобождаването му от затвора /Деян.12:17/, от
Павловото уважение към него /Деян.21:18 и от
тежестта на неговата дума по време на
Ерусалимския събор /Деян.15:13, 19; Галат.2:1, 9, 10/. Яков
е не само блестящ църковен водач, но и всеотдаен
християнин. Води свят и почтен живот и заради
своя характер е наричан “Яков - праведния.”
Ключовият стих в Посланието е 1:22:
”Бивайте обаче изпълнители на словото, а не само
слушатели, да лъжете себе си.” Като практичен
човек, Яков явно се интересува от прилагането на
християнската вяра в ежедневието. Може да се
каже, че той вярва в “практикуването на това,
което проповядваш.” Докато някои библейски
книги наблягат на доктрината, това Послание
поставя ударение върху делата.
Според автора, вярата и делата са
неразделни - проявяването на едното, без
действието на другото, води до непълнота в
християнския живот /2:14-26/.
Поради многото практични въпроси,
засегнати в това Послание, понякога то е наричано
“Притчите” на Новия завет. В книгата се
разглеждат теми, като изкушението, търпението,
мъдростта, молитвата, бедността, богатството,
страстта, грехът, вярата, добрите дела, респектът,
греховете на езика, светското мислене, причините
за войните и себичността. В 108 - те стиха на
посланието са включени цитати или стихове,
отнасящи се до 22 книги от Стария завет. На 15 места
е направена връзка с Проповедта на планината.
Някои от важните стихове са 1:5, 12, 17, 22; 2:17; 3:10-18; 4:8;
5:8, 13-16.
Интересно е, че посланието на Яков
започва и завършва със силно наблягане върху
молитвата /1:6; 5:14-18/. Историята доказва, че самият
Яков е бил човек, отдаден на молитва. През 62 г. Сл.
Хр. Яков е убит по заповед на Агрипа -
първосвещеника. Според Хегесипус /цитирано в
писанията на Юсбиус (260 - 370 г. Сл. Хр. )/ Яков е бил
хвърлен от крилото на Храма, след което е бил бит
и убит с камъни от фарисеите и техните
последователи. Подобно на Исус, неговите
последни думи са били: ”Отче, прости им, защото не
знаят какво вършат.” |
