ОТКРОВЕНИЕ
НА ЙОАН
Откровение
/на гръцки “апокалипсис” – откриване/.
Последната книга на Новия завет, чийто автор я е
озаглавил “Откровение на Исус Христос” /1:1/. В
религиозната литература терминът
“апокалипсис” се отнася за разкриване на
бъдещето, по специално посредством символични
пророчества. “Данаил” и “Захария” от Стария
завет са сходни с “Откровение” от Новия завет.
Авторът на Откровение нарича себе си
просто Йоан /1:1,4,9, 21:2/, “ваш брат” /1:9/. Очевидно
той е бил толкова известен, че не е сметнал
необходимо да каже нещо повече за себе си. Всички
християнски писатели до средата на 3 век, чиито
творби са запазени до днес, приписват книгата на
апостол Йоан.
Съвременната наука се разделя по
въпроса кога точно е написано Откровението във
времето на Нероновото царуване /54-68 г.сл.Хр./
В четири последователни пророчески
картини Откровението разкрива живота на
църквата и събитията на земята, които ще се
случат преди установяването на Христовото
царство. Вниманието е насочено към изпълнения с
катаклизми край на света и създаването на новата
земя. Четирите главни пророчески картини са:
1. Седемте църкви /гл.1-3/
2. Седемте печата /гл.4 до 8:1/
3.Седемте тръби /гл.8:2 до 11/
4.Последните събития на Великата борба
/гл.12 до 22/
След кратко въведение /1:1-3/ Йоан
предава поредица от седем вести отправени до
“седемте църкви, които са в Азия” /1:4/. За всяка
църква има наставление, предупреждение и
насърчение, особено подходящи за нейното
положение. Като имаме предвид обстоятелството,
че в Откровението се набляга на предстоящото
Христово идване /1:1,3, 3:11, 6:11, 12,12, 17:10, 22:6,12,20/, както и
характера на обещанията, дадени на седемте
църкви /2:7,10,11,17,26, 3:5,10,12,21/, става ясно, че Йоан е
предал тези вести с оглед нуждите на вярващите до
завръщането на нашия Господ. Следователно,
писмата до седемте църкви могат да бъдат считани
за източник на указания, утеха и насърчение за
църквите не само от времето на Йоан, но и през
цялата християнска епоха, чак до завършека на
дните. При описанието на Божия трон Йоан говори
за книга, “запечатана” със седем печата /гл.4,5/,
след което следва пророчеството за седемте
печата гл.6 до 8:1/. Тази картина представя Христос,
който ръководи всички земни дела и ги провежда
според Божия план до деня на “Неговия гняв” /6:17/.
Видението за седемте тръби /8:12 до 11:19/ е съставено
от поредица събития, достигащи кулминацията си,
когато “световното царство стана царство на
нашия Господ и на Неговия Христос” /11:15/. Но преди
това един мощен ангел слиза от небето с
“разгъната книжка”, съдържаща вест, която
трябва да се провъзгласи на “много люде и народи,
езици и царе” /10:2,11/. Главното в тази вест е
“Божият храм и олтара и ония, които се кланят в
него” /11:1/, както и дейността на “двамата
свидетели” /11:3/.
Четвъртата пророческа картина /гл.12 до
22/ представя Божията църква на земята, образно
една “жена, облечена със слънцето” и
“останалите от нейното потомство” /12:1,17/, която
претърпява ужасни гонения от змея /13-17/, звяра
/13:1-8/ и “другия звяр” /11-18/. Връхната точка на
кризата идва когато тези, които обичат Бога и Му
служат, са изправени пред смъртния указ от глава
13:15-17 изискващ тяхното подчинение пред силите на
злото. Това изискване за всеобщо подчинение е в
противовес с вестите, провъзгласени от трите
ангела в гл.14:6-11. Поради заплаха от 13:15-17 и
предупреждението от 14:6-11 жителите на земята
взимат крайно решение дали да бъдат верни на Бога
или да отхвърлят милостивата Му покана. Тогава
Божиите съдби връхлетяват тези, които са
пренебрегвали Неговата милост /гл15,16/. Самата зла
сила “Вавилон велики” е унищожена /гл18/. В небето
се чува химн на победата /19:1-9/ и Христос, който е
Цар на царете и Господ на господарите разгромява
коалицията от земни царе, обявили се против Него
/19:11-21/. След 1000 години “мъртвите, големи и малки,
стоящи пред престола” са “съдени според делата
си” /20:5,12/. Картината на съда приключва с огненото
езеро, в което греха и грешниците биват унищожени
/20:14,15/. Глави 21:1 до 22:5 показват как Божият народ
царува “до вечни векове” /22:5/ на новата земя в
присъствието на Бога. Глава 22:6-21 са заключение на
Откровението, което завършва с молба за
скорошното идване на Христос /22:20/. |
