ЕВАНГЕЛИЕ
ОТ ЛУКА
Авторството
на третото евангелие се приписва на Лука,
“възлюбения лекар” /Колос.4:14/, който е близък
приятел и спътник на апостол Павел. Името Лука се
среща три пъти в Новия завет /Колос. 4:14; 2 Тимат.4:11;
Филимон 24/, като вероятно и в трите случая става
въпрос за евангелист Лука. Някои вярват, че той е
роден в Антиохия Сирийска, а други са на мнение,
че Лука е от Филипи в Македония /Деяния 16:11-17, 40 -
20:5/. Напълно сигурно е обаче, че той не е юдеин по
произход, защото когато изрежда “обрязаните,”
апостол Павел не го споменава /сравнете Колос.4:11
със стих 14/. Лука придружава Павел поне през част
от Второто му мисионерско пътуване -
присъединява се към него в Троада и го съпътства
до Филипи, където остава за няколко години. Също
така, Лука е с Павел и по време на неговото Трето
мисионерско пътуване и изглежда остава с
апостола и след отиването му в Рим. По време на
своето заточение и малко преди смъртта си Павел
пише, че Лука е с него /2 Тим. 4:11/.
Лука, като лекар, е образован мъж.
Несъмнено той е получил възможно най-доброто
образование за онези времена. Неговото евангелие
представлява най-красивото и академично
описание на живота на Христос. Макар Лука да не е
виждал Исус лично, той познава много очевидци на
Исусовото дело, от които събира обширна и точна
информация. Неговото майсторско перо, под
водителството на Святия Дух, създава една от
най-вдъхновените книги на Новия завет.
Освен че написва това евангелие, Лука е
считан за автор и на "Деяния на апостолите".
Тези две книги са предназначени специално за
читатели езичници и са адресирани до незнаен
получател на име Теофил.
Темата на "Евангелието от Лука" е
“Христос - Човешкият Син.” В това евангелие
изразът “Човешкият Син” е използван не по-малко
от 23 пъти и поставя ударение върху човешкото
естество на Господа. Основната цел на Лука е да
изобрази Спасител, на когото не е чужд нито един
аспект от човешкия живот. Като човек, Той
“плаче” за града /19:41/; “моли се по-усърдно; и
потта Му става като големи капки кръв, които
капят на земята” /22:44/; Исус извиква: ”Отче, в
Твоите ръце предавам духа Си” /23:46/. Той яде със
Симон /7:36-50/, с Марта и Мария /10:38-42/и с управителя
на фарисеите /14:1-24/; яде риба след Своето
възкресение /24:41-43/.
Една от отличителните черти на
"Евангелието от Лука" е наблягането върху
молитвата. Христос е представен като човек на
молитвата поне на единадесет места. Също така,
това евангелие съдържа три притчи за молитвата,
които не се намират в останалите три Евангелия -
за среднощния приятел /11:5-8/, за несправедливия
съдия /18:1-8/ и за фарисея и биринка /18:9-14/.
"Евангелието от Лука" е и книга
съдържаща песни, защото са записани поне четири
песни: песента на Мария /1:46-55/, песента на Захарий
/1:68-79/, песента на ангелите при раждането на Исус
/2:8-14/ и песента на Симеон /2:29-32/.
Друга забележителна характеристика на
"Евангелието от Лука" е наблягането върху
женските добродетели. Споменати са голям брой
жени, между които Елисавета, Мария, Анна,
вдовицата от Наин, вдовицата, ходеща при
неправедния съдия, Марта, Мария и др.
В сравнение с останалите трима
евангелисти, Лука записва най-много от притчите
на Господа - общо 45 притчи и илюстрации.
Единствено той представя случките с богаташа и
Лазар, с богатия глупак, с фарисея и бирника, с
добрия самарянин и с блудния син. Деветнадесет
притчи от това Евангелие не са споменати в никое
друго Евангелие.
Поради своята красота, точност и
брилянтната интелигентност на автора,
"Евангелието от Лука" се нарежда между
най-обичаните книги в Библията.
Един от най-забележителните библейски
стихове, засягащи служенето на Исус , е в Лука 19:10:
”Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да
спаси погиналото.” |
