2-ро
ПОСЛАНИЕ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ
Общо
посланията, които Павел пише до коринтяните са
четири:
1. “Предното” писмо, споменато в 1
Кор.5:9, което липсва в историята.
2. "1 Коринтяни", написано през 57 г.
Сл. Хр.
3. Писмото, написано със скръб и тъга,
споменато във 2 Кор. 2:4 и :78, което също е изгубено.
4. "2 Коринтяни" е написано 6 до 8
месеца след 1 Коринтяни.
След написването на "1 Коринтяни",
Павел явно набързо посещава Коринт, като се
опитва лично да разреши проблемите, споменати в
Първото послание /2 Кор. 2:1; 12:4; 13:1,/. След това
посещение, апостолът пише строго, но жалостиво
писмо, като продължава опитите си да разреши
неуредиците. Това послание е занесено от Тит.
Павел възнамерява да изчака Тит в Ефес, за да
разбере каква е била реакцията на получателите.
Но в Ефес възникват трудности, които принуждават
Павел да напусне града преждевременно /Деяния
20:1/. Апостолът отпътува за Македония, където се
среща с Тит и получава от него сведения, повечето
от които са благоприятни /2:12,13/.
Въпреки белезите на възстановяване,
които църквата в Коринт показва по това време,
съществува малцинство, което се бунтува и
оспорва апостолството и авторитета на Павел.
Някои членове от тази силна група се представят
за “апостоли” и “служители на Христос” и са
водени от човек, който е особено арогантен към
Павел /10:7-11; 2:5-11; 11:13- 15,23/. В усилията си да го
дискредитират, противниците на Павел не само
поставят под въпрос неговото апостолство, но го
обявяват за страхливец, който вместо да посети
лично църквата, изпраща писма до нейните членове.
Страхувайки се, че губят позиции в своето нечисто
дело, тези зли водачи предприемат лична атака
срещу Павел, като дори се присмиват на външния му
вид и на неговите маниери. Критичната им
забележка, че “снагата му е слаба и говоренето му
нищожно” /10:10/, разкрива техния жалък,
безскрупулен характер.
Взети заедно, всички тези фактори
подтикват Павел да напише "2 Коринтяни".
Предполага се, че посланието е написано във
Филипи, град в Македония, през есента на 57 г. Сл.
Хр. То съдържа много автобиографични данни за
живота на апостол Павел /4:8-18; 11:22-33/ и навярно е
най-личното от всички негови послания. Разкрива
доста факти от Павловия живот, които не са
описани никъде другаде - като неговото бягство от
Дамаск в кош /11:32,33/, издигането му до третото небе
/12:1-4/, трънът в неговата плът /12:7/ и интензивното
му страдание /11:23-27/. Във "2 Коринтяни" Павел
говори за превъзнасяне или за хвалене тридесет и
един пъти не защото е самохвалко, но защото се
чувства принуден да защити своето служение и
чистотата на мотивите си.
"2 Коринтяни" се характеризира и с
нежна настоятелност, и с безпощадно мъмрене.
Павел е насърчен от подобрилите се условия в
Коринт, но явно са му дотегнали постоянните
дрязги и непокорство. На моменти тонът на "2
Коринтяни" показва крайно разочарование.
Апостолът казва на коринтяните: ”А пък аз с
преголяма радост ще иждивя и сам ще се иждивя за
душите ви. Ако аз ви обичам повече, вие по-малко ли
ще ме обичате?” /12:15/ В своите заключителни
наставления Павел увещава коринтяните:
”Усъвършенствайте се, утешавайте се, бъдете
единомислени, живейте в мир; и Бог на любовта и на
мира ще бъде с вас.” /13:11/
Ключови стихове във "2 Коринтяни"
са 2:14; 5:10, 17, 21; 8:9; 9:15; 12:9 и 13:14. В глави осма и девета
се намира най-дългото разискване по въпроса за
даването в Новия завет. |
