ИЗХОД
"Изход"
е втората книга на Закона /Петокнижието/. Нейният
автор е Моисей и както "Битие", най-вероятно
тя е написана в периода на 40-годишното лутане на
Израел из пустинята. Като продължение на
"Битие", книгата "Изход" пресъздава
историята на еврейския народ. Докато "Битие"
полага корените на родословното дърво на Израел,
"Изход" представя действителното начало на
еврейската нация.
"Изход" получава името си от
Септуагинта /Гръцка версия на Стария завет/.
Думата “изход” означава “излизане”, така че
заглавието на книгата подсказва какво е нейното
съдържание.
"Изход" може да бъде разделена на
три основни части, като се използват три ключови
думи: робство /Изх.1:1 - 12:36/, освобождение /Изх.12:37 -
18:27/ и откровение /Изх. 19:1 - 40:38/. Първата част
описва безмилостното и жестоко подтискане на
евреите от страна на египтяните, техните
агонизиращи вопли за свобода и Божия отговор
чрез великия водач Моисей. Втората част на
книгата представя освобождението на поробените
евреи и началото на едно 40-годишно скитане из
пустинята преди завладяването на Ханаан. В
третата част е описано откриването на Божиите
план и цел за Израел чрез даването на Закона на
планината Синай и чрез основаването на една
изключителна система за поклонение.
В "Битие" се срещаме с много
забележителни личности - Адам, Енох, Ной, Авраам,
Исаак, Яков и Йосиф. Но в "Изход" има само
един незабравим герой - Моисей. Той е измежду
най-почитаните хора в историята на Израел и един
от най-великите мъже, живели преди Христос.
Моисей е наречен “съвършеният водач”, който
изпитва голямо състрадание към своя народ.
Стефан го дава за пример в Деяния на апостолите,
като казва: ”И Моисей биде научен на всичката
египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело “
/7:22/.
В допълнение към историческите
аспекти на книгата, "Изход" също така
съдържа няколко важни доктринални теми. Темата
за Изкуплението е внимателно илюстрована чрез
Пасхалната церемония и чрез освобождаването на
Израел от египетското робство. Убиването на
жертвеното агне и напръскването с неговата кръв
предсказва Новия завет - “Ето Божият Агнец, който
носи греха на света” /Йоан 1:29/. Даването на Закона
на планината Синай ни напомня, че Христос е
истинският Законодател и Посредник на вечния
завет. Установяването на поклонението като част
от личния и национален живот на еврейския народ
/символизирано в издигането на Скинията/
подчертава, че Бог желае да има общение и връзка с
тези, които обича. |
