ПОСЛАНИЕ
КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ
Посланието
към Галатяните е наречено “Магна Харта” - та на
християнската вяра. Основната тема на това
послание е “Християнската свобода” - думата
“свобода” е използвана поне в четири различни
случая /2:4; 5:1; и два пъти в 5:13/. Основната мисъл се
намира в глава пета, стих първи - “Стойте прочее
твърдо в свободата, за която Христос ни освободи,
и не се заплитайте изново под робско иго.”
Робското иго, за което Павел говори, е
обредът на обрязването - важен религиозен обичай
на евреите. Още от времето на Авраам този обичай е
бил считан за белег на заветните взаимоотношения
между Бога и Израел и съблюдаването му се е
изисквало от всички евреи от мъжки пол /Битие
17:2,13; Изход 12:48/. Основният въпрос, който Павел
засяга в своето послание към галатяните, е дали
от християните-езичници се изисква спазването на
еврейския закон, включително обреда на
обрязването. Някои юдаисти /християни-евреи/
настояват, че езичниците не са спасени, ако не
изпълняват Моисеевия закон. Тези лъжливи учители
започват да посещават и да разстройват църквите
на езичниците и са решени да поставят върху
християнската вяра еврейската запазена марка.
Апостол Павел изцяло се
противопоставя на тази позиция, като настоява, че
“човек не се оправдава чрез дела изисквани от
закон, а само чрез вяра в Исуса Христа” /2:16/.
По всяка вероятност Павел се обръща
към църквите, които е основал по време на Първото
си мисионерско пътуване - в Антиохия, Икония,
Листра и Дервия. Те са разположени в южната част
на римската провинция Галатия /Деяния 13, 14/.
Когато апостолът се завръща в Антиохия /49 г. Сл.
Хр./, той научава, че някакви юдаисти разстройват
тези църкви. Малко преди Съвета в Ерусалим /50 г.
Сл. Хр./ Павел пише своето послание към
галатяните, като се опитва да наложи великата
доктрина, че спасението идва по благодат, чрез
вяра
Посланието към галатяните може да бъде
представено чрез следния план:
1. Павловата защита на неговото
апостолство /глави 1 и 2/
2. Павловото разглеждане на въпроса
Закон - благодат /3:1 - 5:12/
3. Павловата проповед за живота в Духа
/5:13 - 6:10/
В последната част от своето Послание
към галатяните апостолът представя образен
контраст между делата на плътта и плода на Духа.
Изброявайки седемнадесет лоши дела, той описва
ходенето в плътта като начин на живот, който е
егоцентричен, търсещ удоволствия и напълно
пренебрегващ волята на Бога. От друга страна,
ходенето в Духа е представено като носещо
удовлетворение и пълнота. Също така то е
победоносно и изобилващо; чрез постоянно
подчинение на водителството на Духа, плодът на
Духа ще бъде произведен в християнския живот.
Гроздът с девет разклонения, описан от Павел
включва любов, радост, мир, дълготърпение
/търпение/, благост /любезност/, милосърдие, вяра,
кротост /смирение/, себеобуздание /себеконтрол/.
Първите три плода /любов, радост, мир/
свидетелстват за взаимоотношенията на вярващия
с Христос. Вторите три /дълготърпение, благост,
милосърдие/ трябва да бъдат проявени при
взаимоотношенията с другите. Третата група /вяра,
кротост, себеобуздание/ са качества, необходими
за водене на победоносен християнски живот.
Каква чудесна християнска благодат!
Ключови стихове в Павловото послание
към галатяните са: 2:16,20; 3:11; 4:4-7; 5:1, 22-25; 6:14. |
