ЕЗЕКИЛ
Езекиил,
чието име на еврейски означава “Бог подкрепява”
е, както Еремия, от свещенически произход. Той е
син на Вузия, за когото не се знае нищо конкретно,
освен неговото име. Явно Езекиил прекарва
ранните години от живота си в Ерусалим, но после е
един от Израилевите пленници, откарани във
Вавилон през 597 г. Пр. Хр. заедно с цар Йоахин и
десет хиляди други почитани израилтяни /4 Царе
24:14; Ерем.29:1, 2/ при Навуходоносоровото второ
нашествие в Ерусалим. Във Вавилон Езекиил живее в
своя собствена къща в едно село близо до Нипар, по
реката Хевар - Навохудоносоровия царски канал.
Той е призован за пророк на тридесет годишна
възраст, в петата година от заточението си във
Вавилон. Неговите пророчества обхващат период от
около двадесет и две години. Езекиил е женен /24:18/,
но жена му умира от удар в същия ден, когато
Ерусалим е обграден /24:1, 15 - 18/.
Цялото служене на Езекиил като пророк е
към заточениците във Вавилон. Докато Еремия
продължава да предупреждава населението на Юда,
че Вавилон не само ще покори тяхната земя, но и че
ще я разруши напълно, Езекиил проповядва същите
думи на заточениците във Вавилон. Тази вест не е
много приятна за слушане /2:1, 4, 6/, тъй като доста от
заточениците все още се надяват, че пленът им ще
бъде кратковременен. Тази надежда обаче остава
неоправдана и пророчествата на Еремия и Езекиил
се потвърждават, когато Навуходоносор разрушава
напълно Ерусалим единадесет години след второто
атакуване на града /586 г. Пр. Хр./.
Книгата "Езекиил" се състои от три
разделения, покриващи три принципни въпроса:
1. Пророчества относно съдбата на Ерусалим
/1 -24/
2. Пророчества срещу чужди народи /25 -32/
3. Пророчества относно бъдещото
възстановяване на Израел /33 - 48/
Основната цел на Езекиил е да напомни на
заточениците за греховете, поради които ги е
сполетяло Божието наказание - отстъпничество,
обвързване с чужденци и идолопоклонство - и да ги
увери в бъдещите благословения на Бога. Стилът на
Езекиил се отличава с използването на символи и
притчи, които придават по-голяма образност на
неговото послание. Той използва растения,
животни и различни видове хора, за да
характеризира дадени народи. Ерусалим и Самария
са представени като прелюбодейки /23:2, 3/,
Давидовият дом - като ров за лъвове /19:1/, лоза /19:10;
17:6 / или кедър /31:3/; Египет - като кедър /31:3/ или
крокодил /37:1/; халдейците /вавилонците/ са
обрисувани като орел; град Тир е като кораб, който
ще бъде потопен /27:5/. Самият Езекиил извършва
няколко символични действия, чрез които иска да
представи различни истини. Той лежи на едната си
страна продължително време, за да предскаже
неудобствата при обсадата. Обръсва си главата и
брадата, за да покаже разрушението на Ерусалим.
Копае в стената и изважда багаж като за плен, за
да представи близостта на идващото робство. Бог
говори чрез Езекиил след всеки символичен акт и
тълкува неговото значение /4:1-3; 4:4-8; 4:9-13; 5:1-12; 12:1-6 и
т.н./. Изразът “Ще познаете (ще познаят), че Аз съм
Господ” е доминираща тема в цялата книга и се
среща над шестдесет пъти /6:7, 10, 13, 14; 7:4; 11:10; 12:15; 22:16;
33:29; 38:23 и др./.
Някои от най-важните пасажи в книгата
"Езекиил" са видението за полето с
изсъхналите кости /37/; историята за
първоначалното положение на Сатана /28/ и
видението за бъдещия град /48/, който много прилича
на града, описан от Йоан в Откровение 21, 22. Докато
Йоан говори за този красив град като за “новия
Ерусалим”, Езекиил просто заявява, че славният
град ще бъде наречен “Йехова е там.” |
