ДЕЯНИЯ
НА АПОСТОЛИТЕ
Петата
книга в Новия завет се нарича "Деяния на
апостолите". Но, в действителност, тя описва
предимно делата на Петър /гл.1-12/ и на Павел /гл.
13-20/. Въпреки, че в книгата се появяват и други
герои /Стефан, Филип, Варнава и Яков/, Петър и
Павел са доминиращите личности.
"Деяния на апостолите" проследява
най-вече разпространението на християнството от
изливането на Святия Дух в деня на Петдесятница
до Павловото пристигане в Рим след около 30
години. Това е важен период от историята на
християнското движение, през който църквата
надраства своята незрялост и достига до всички
части на “тогава познатия свят.”
В "Деяния на апостолите" са
записани няколко важни събития: произходът,
характерът, основаването и растежът на църквата;
първите случаи на обръщане към християнството;
първата съпротива; първото дисциплиниране;
първото преследване; първият мъченик; първата
организация и изпращането на първите мисионери.
Ключовата дума в "Деяния на
апостолите" е “свидетел”, спомената повече от
тридесет пъти. Ключовият стих е: ”Но ще приемете
сила, когато дойде върху вас Святият Дух и ще
бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, така и
в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.” Чрез
краткостта и пределната яснота на Великата
заповед /Мат.28:19,20; Марка 15:16; Лука 24:46-48; Деяния 1:8/
Господ цели да насочи учениците си към излизане и
работа в света и да начертае безпогрешен курс на
действие за Своята църква. Отговорността за
разгласяване на Исусовото послание по целия свят
не бива да се приема като избор от срана на
църквата, но по-скоро като задължение, изискващо
нейното пълно посвещение.
"Деяния на апостолите" е книга на
действието, понеже описва великите дела на хора,
помазани от Святия Дух. С думите на Великата
заповед, кънтяща в техните уши и с изгарящото
желание в сърцата им , те бързат да разгласят
Благата вест. Името на Исус се чува навсякъде - по
улиците, в Храма и по къщите. Благовестие става на
всяко място, където има хора. До края на
апостолския век /приблизително 100 г. Сл. Х./,
църквата, под водителството на Святия Дух,
наброява около 500 хил. вярващи.
Забележителното разпространение на
християнската вяра може да бъде директно
свързано с изливането на Святия Дух в деня на
Петдесятница /Деяния 2 гл./ и с дързостта, с която
ранната църква прогласява посланието на Исус. В
книгата "Деяния на апостолите" името на
Святия дух е споменато не по-малко от седемдесет
пъти.
От специално значение е обръщението на
Савел от Тарс, по-късно наречен Павел, и
незабавната му мисионерска дейност /Гл.9/. Избран
за “специален съд”, Павел е определен да бъде
апостол,служител, мисионер, автор и църковен
водач. Малцина, подобно на този велик човек, са
оказали такова влияние върху християнския свят.
За автор на "Деяния на
апостолите", както и на третото евангелие, се
смята “възлюбеният лекар” Лука. Тази книга е
адресирана до Теофил, който по всяка вероятност е
гръцки благородник или римски служител,
заинтересован от християнството. Неговото име
означава “приятел на Бога.” |
