АВДИЙ
"Авдия"
е най-кратката книга в Стария завет и се състои
само от 21 стиха. За автора не се знае нищо, освен
това, че името му означава “слуга на Господа.” В
Стария завет има поне дванадесет души, които
носят същото име. Би било немислимо авторството
на тази книга да бъде приписано на който и да било
от тях.
Посланието в "Авдия" е свързано с
разрушението на Едом. Пророкът обръща специално
внимание на военните престъпления, за които Едом
ще бъде наказан:
1. Едом не стои настрана, когато
Ерусалим е обсаден /ст.11/
2. Радва се, че хората са пленени /ст.12/
3. Активно участва в разграбването на
Ерусалим /ст. 13/
4. Блокира пътищата, за да попречи на
бягството на евреите и връща затворниците на
врага /ст. 14/
Не се знае точно в кое нападение
едомците вземат участие , тъй като през времето
на пророците срещу Юда са организирани поне
четири важни кампании:
1. От Сисак от Египет, 926 г. Пр. Хр. /3 Царе
14:25, 26/
2. От филистимците и арабите при
царуването на Иорам, 848 - 841 г. Пр. Хр. /2 Лет. 21:16, 17/
3. От цар Йоас от Израел, 790 г. Пр. Хр. /4
Царе 14:13, 14/
4. От Вавилон, 605 - 586 г. Пр. Хр. /4 Царе 24, 25/
Тази липса на информация пречи и на
определянето на точната дата на написване на
книгата. Много библейски учени обаче вярват, че
Авдия пише за нападението от филистимците и
арабите.
Враждата между Едом и Израел е стара,
още от времето на техните прадеди Яков и Исав
/като Яков е бащата на Израел, а Исав - на Едом/.
Първоначалният конфликт между двамата е свързан
с първородството, което по право принадлежи на
Исав, но което Яков му отнема с хитрост /Бит. 25:27-34;
27:1-46/. Враждата между техните потомци продължава
да нараства /Числа 27:14-20; 1 Царе 14:47; 3 Царе 11:14-17; 2
Лет. 20:22; 2 Лет. 21:8/.
От тринадесетото до шестото столетие
Пр. Хр. едомците се установяват по скалисите
места на юг от Мъртво море, като за своя столица
определят Села /Петра/. Неравният, скалист терен,
с някои върхове, достигащи до 600 метра,
представлява природна защита от враждебните
сили. В своята естествена крепост, едомците
изглеждат напълно защитени и мислят, че
градовете им са непревземаеми. Те викат към света
иронично: ”Кой ще ме свали на земята?” /ст.3/. Бог
отговаря на тяхната арогантност чрез пророк
Авдия, като казва: ”Ако и да се издигнеш като орел
и поставиш гнездото си между звездите, и от там ще
те сваля, казва Господ” /ст.4/.
Пророчеството на Авдия относно
разрушението на Едом е частично изпълнено през 312
г. Пр. Хр., когато наватинците, един арабски народ,
нахлуват в техните градове и ги пленяват, като ги
завеждат в Идумая в северна Палестина. Пълното
изпълнение на това пророчество става през 70 г. Пр.
Хр, когато Тит /един римски генерал/ срива
Ерусалим, разпръсва юдеите и напълно разбива
Едом. Ето защо едомците, колкото и абсурдно да
изглежда, най-после забравят старата вражда с
юдеите и се присъединяват към тях, за да воюват
против римската армия. В тази последна битка
двамата братя Исав и Яков /Израел и Едом/
най-после се помиряват и обединяват. |
