АМОС
Името Амос
на еврейски е получено от глагола “товаря” или
“нося”. От тук името Амос означава “носещ
товар”, което отговаря на тържествените вести,
които пророкът беше призован да изнесе.
Амос е бил пастир и берач на смокинови
листа. При получаване на божественото призвание
той оставя Юдея и отива в Израил, за да
съсредоточи работата си във Ветил, центъра на
идолопоклонническия култ към телето. Там той
порицава този култ.
Амос трябва да бъде нареден между
най-значимите пророци, поради простото му
красноречие и силата на възвишената му мисъл.
Малко пророци проникват така дълбоко в
разбирането на Божията сила, мъдрост и святост.
Амос беше повикан да изпълни мисията
си в дните когато Израил и Юда бяха в просперитет.
Обикновените плодове на просперитета – гордост,
лукс, егоизъм и подтисничество зрееха и в двете
царства, но положението в Израил беше по-лошо.
Несъмнено това е причината Осия и Амос да
отправят пророчествата си специално против
северното царство Израил.
Вероятното време на пророкуване на
Амос е времето от 767 до 753 г.пр.Хр.
Главната цел на Амос бе да обърне
внимание на Божия народ към греховете им и ако е
възможно да ги доведе до покаяние. Както духът на
Павел се смущаваше в Атина, когато виждаше как
всецяло градът беше отдаден на идолопоклонство,
така и Амос трябва да се е възмущавал от лукса и
греховете, които така живо описва в детайли. Той
порицаваше греховете, които произлизаха от
материалния възход, екстравагантността,
пиршествата, разврата на богатите, които имаха
всичко благодарение на подтискането на бедните и
изкривяване на съдебното право, чрез
подкупничество и изнудване. Амос обръща повече
внимание на подробностите и обстоятелствата на
нечестието, отколкото Осия. Той е винаги образен,
разкривайки престъпленията и събитията от
ежедневието на народа. Той считаше, че е негов
дълг да предпази Израил, Юда и околните градове
от Божиите съдби, които сигурно щяха да дойдат
над тях, ако продължаваха в нечестието.
Въпреки всичко книгата приключва с
една славна картина на крайния триумф на
правдата над нечестието. |