ПОСЛАНИЕ
КЪМ КОЛОСЯНИТЕ
Град Колос е
бил разположен на около сто мили източно от Ефес.
В древни времена той е бил процъфтяващ град, през
който са минавали предимно търговски пътища. Но
след промяна в пътната система, близките градове
Лаодикия и Иерапол /Колос. 2:1; 4:13/ са го надминали
по търговска важност.
Тъй като повечето от християните в
Колос никога не са се срещали с Павел /2:1/,
съществува широкоразпространено вярване, че
Епафрас, Павловият съработник, е отговорен за
основаването на църквата там /1:7/. Твърде вероятно
е Епафрас да е евангелизирал и градовете
Лаодикия и Иерапол /4:12,13/.
Макар някои учени да вярват във
възможността посланието към колосяните да е
написано в Ефес или Кесария, по всяка вероятност
то е написано в Рим по време на Павловото първо
затваряне /61-63 г. Сл. Хр./. Павел решава да напише
посланието, след като при едно свое посещение
Епафрас го информира, че в колоската църква е
навлязла странна смесица от фалшиви доктрини.
Явно Епафрас и неговите съработници не са могли
да се справят с положението и са отпътували за
Рим, за да се консултират с Павел по въпроса /1:7,8/.
Епафрас, по неизвестни причини, не може да се
върне в Колос веднага /4:12; Филимон 23/. Затова Павел
изпраща Посланието към колосяните по Тихик и
Онисим /4:7-9/.
Ереста, съществуваща в колоската
църква, навярно е била смесица от юдейска, гръцка
и ориенталска философия и религия. За юдейския
елемент може да се съди по Павловите разяснения
за обрязването, яденето и пиенето и празниците
/2:11-16/; аскетичният елемент проличава при
споменаването на някои човешки постановления -
“Не похващай; не вкусвай; не пипай” /2:21/; гръцкият
елемент се вижда при неговите предупреждения
срещу “философията и празната измама” /2:8/. В
основата на колоската ерес е било нарастващото
вярване, че трябва да се извършва поклонение пред
ангели и че самият Христос е само едно от многото
ангелски същества /2:8, 20/.
Така че Павловата цел при написването
на Колосяни е да коригира бързо появяващи се
грешки в църквата. Той прави това, като набляга
върху превъзходството на Христос над всички
неща. Посланието е чудна защита на
върховенството и превъзходството на Христос.
Превъзходството Му е представено, както следва:
В Неговата божественост - “Образ на
невидимия Бог” /1:15/
В Творението - “чрез Него бе създадено
всичко” /1:16/
В Неговата вечна природа - “Той е преди
всичко” /1:17/
В Неговата сила - “Всичко чрез Него се
сплотява” /1:17/
В Неговата църква - “Той е главата на
тялото” /1:18/
В Неговото изкупително дело - “И чрез
Него да примири всичко със Себе Си, ... като
въдвори мир чрез Него с кръвта проляна на Неговия
кръст” /1:20/
В Неговото възкресение и
посредническо дело - “И тъй, ако сте били
възкресени заедно с Христа, търсете това, което е
горе, дето седи Христос отдясно на Бога” /3:1/
Заслужава си да бъде обърнато внимание
и на описанието, което Павел прави в това
послание на връзката на вярващия с Христос -
ходещ в Него /2:6/, вкоренен в Него /2:7/, назидаван в
Него /2:7/, имащ пълнота в Него /2:10/, умрял с Него /2:20/,
възкресен с Него /3:1/ и скрит с Него /3:3/.
Посланието към колосяните може да бъде
представено чрез следния план:
1. Въведение и благодарение /1:1-8/
2. Доктринална част /1:9 - 3:4/
3. Практически наставления /3:5 - 4:6/
4. Заключителни поздрави /4:7-18/ |
