ЕКЛИСИАСТ
Заглавието
на тази книга на еврейски е “Koheleth”, което
означава “един, който говори в събрание.” Също
така, означава “еклисиаст” или “проповедник.”
Думата “проповедник” се среща седем пъти в
книгата и се отнася за говорещия, или пишещия /1:1,
2, 12; 7:27; 12:8, 9, 10/.
За да разберем истинското послание на
"Еклисиаст", книгата трябва да бъде
разгледана като цяло, а не на отделни фрагменти.
Разбира се, без авторовото заключение в
последната глава, бихме останали с
впечатлението, че отделни пасажи издигат
неправилни идеологии, като материализъм /2:7-10/,
фатализъм /3:1-15/ и деизъм /3:1; 4:16/.
Може да се приеме, че "Еклисиаст"
отразява преживяванията на човек /навярно
Соломон/, чийто ум е в дълбок конфликт относно
основните неща в живота. Неговият най-дълбок
копнеж, като на всяко човешко същество, е да
постигне щастие и да открие истинския смисъл на
живота. За съжаление, изпълнението на тази цел го
повежда във всяка друга посока, но не и във
вярната. Той изучава науки /1:5-7/, размишлява за
човешката мъдрост /1:13/, опитва плътските
удоволствия /2:1-3/, посвещава се на различни
начинания /2:4/, засажда градини и лозя /2:4/,
натрупва богатство /2:7,8/ и дори опитва музиката
като средство, чрез което да успокои своето сърце
/2:8/. Изразът “под слънцето”, използван 20 пъти в
тази книга, показва, че Соломон се е отдал напълно
на всяка земна философия. Неговият неуспокоим и
лутащ се дух дотолкова контролира характера му,
че той изповядва: ”И от всичко, което пожелаха
очите ми, нищо не им отрекох, не спрях сърцето си
от никаква веселба” /2:10/.
Трагедията на подобна философия, както
Соломон осъзнава накрая, се състои в това, че тя е
основана единствено на земни неща. Малкото
задоволство и утеха, които те предлагат са само
временни и недостатъчни. Соломон вижда
най-добрите страни от земния живот, опитва
всичките му удоволствия и се радва на
най-големите почести. Но в крайна сметка сърцето
му е отеготено от празнотата на всичко това.
Степента на неговото разочарование е изразена с
повтарящата се фраза: ”Ето, всичко беше суета и
гонене на вятъра” /2:11/.
Към края на книгата, Соломон започва да
се отърсва от своите съмнения и объркване, като
се убеждава, че правилното общение с Бога е
единственият път към едно трайно щастие. В глава
12 той съветва младите да не повтарят неговата
грешка, но вместо това да познаят Бога от рано
/12:1/. Най-накрая, съвсем неестествено за
досегашния му начин на мислене, Соломон приканва
всички да чуят заключението от неговото
дългогодишно изследване: ”Нека чуем края на
цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му,
понеже това е всичко за човека. Понеже относно
всяко скрито нещо , Бог ще докара на съд всяко
дело , било то добро или зло” /12:13, 14/. |
